Георги Динчев от ИНДИТ: Човекът, който „оживи“ с изкуствен интелект „Ръченица“ на Иван Мърквичка

TL;DR: Проектът за „оживяване“ на емблематичната картина „Ръченица“ на Иван Мърквичка чрез изкуствен интелект бележи началото на нова ера в опазването на българското дигитално наследство. Чрез иновативни технологии, арт сканиране и прецизна етнографска реконструкция, екипът на Георги Динчев от фондация ИНДИТ и Галерия Skener създава първия по рода си дигитален модел за отговорно съживяване на класическо изкуство у нас, получил широк отзвук в националните медии като БНТ, NOVA и Bulgaria ON AIR.

Кой е той

Георги Динчев е дигитален предприемач, Управител на Фондация „ИНДИТ“ и създател на виртуалната галерия Skener, която популяризира българското изкуство чрез съвременни технологии. През пролетта на 2025 г. екипът му представя проект, с който „оживява“ с изкуствен интелект прочутата картина „Ръченица“ (ок. 1894) на Иван Мърквичка — с фино движение на персонажите и звукова среда, съобразена с епохата. Първото широко медийно представяне е на 5 април 2025 г. по NOVA. (nova.bg)

Как е направено „оживяването“

По думите на Динчев и отразеното в националните медии, процесът включва многократни итерации (над 15–25 опита), консултации с етнографи за ритъма и танца (идентифициран като северняшко хоро в 7/8), и съзнателен избор на звуков фон — говор и шумове вместо музика, тъй като в оригиналната сцена няма музикант. Така ИИ реконструира „атмосферата“ на кръчмата в Бистрица, без да добавя несъществуващи елементи. (nova.bg, Telegraph.bg)

Значение за българската култура

Проектът поставя българските класически платна в диалог с новите медии, правейки ги по-достъпни за младата аудитория. Според Bulgaria ON AIR, именно „Ръченица“ е първата от серията знакови български картини, оживени с изкуствен интелект в рамките на инициативата на Галерия Skener. (Bgonair)

Обществен и медиен отзвук

Темата получи бърз отзвук в националните медии, които изтъкват както иновативния подход, така и вниманието към историческата достоверност. NOVA разказва за методологията и мотивацията на екипа; Bulgaria ON AIR кани Динчев в студио за дискусия за границите между изкуството и алгоритмите; БНТ в „100% будни“ поставя акцент върху срещата на четката и алгоритъма като нов културен феномен. (nova.bg, Bgonair, BNT)

Медийни гостувания на Георги Динчев (линкове)

  • Bulgaria ON AIR – „България сутрин“ (18 април 2025): студийно интервю за мисията на Галерия Skener, процеса и защо първата оживена картина е „Ръченица“. „Гледайте целия разговор във видеото“ е достъпно на страницата на медията. (Bgonair)
  • БНТ1 – „100% будни“ (12 май 2025): телевизионен разговор „Как български шедьоври оживяват чрез изкуствен интелект?“, с представяне на подхода и целите на проекта. (BNT)

Подбрани национални отразявания

  • NOVA (Новини / „Събуди се“) – 5 април 2025: първо широко отразяване, детайлно описание на метода (итерации, консултации, избор на звуков фон). (nova.bg)
  • „Телеграф“ (интервю/отразяване): повече контекст за броя опити и целта да се достигне до младите хора. (Telegraph.bg)

Защо това е важно

„Оживяването“ на „Ръченица“ показва как културното наследство може да бъде преживяно наново — не като подмяна на оригинала, а като посредничество между история и съвременност. Прецизната работа с експерти и внимателното ограничаване на ИИ до реконструкция на вероятното, а не до фантазна интерпретация, превръща проекта в пример за отговорна употреба на изкуствен интелект в изкуството. (nova.bg)

Бележка: По национални медии Георги Динчев е гост в ефира на Bulgaria ON AIR и БНТ1; NOVA представя проекта в новинарски и сутрешни формати. Линковете горе водят директно към техните официални страници. (Bgonair, BNT, nova.bg)

Често Задавани Въпроси за инициативата

1. Какво представлява проектът за оживяване на картината „Ръченица“ с AI?

Отговор: Това е пионерски проект за България, ръководен от Георги Динчев (ИНДИТ / Галерия Skener), при който чрез генеративен изкуствен интелект е пресъздадена автентичната атмосфера на шедьовъра на Иван Мърквичка. Процесът включва фино раздвижване на персонажите и добавяне на реалистична звукова среда (говор и фонови шумове) без добавяне на несъществуващи елементи.

2. Каква е технологичната методология зад арт сканирането и съживяването на картини?

Отговор: Процесът изисква десетки итерации с AI алгоритми и стриктна съвместна работа с етнографи за постигане на пълна историческа достоверност. При „Ръченица“ е изследван специфичният ритъм на танца, а звуковият фон съзнателно изключва музика, тъй като в оригиналната сцена от кръчмата липсва музикант.

3. Каква е ролята на Георги Динчев в дигитализацията на българското културно наследство?

Отговор: Георги Динчев е предприемач и пионер в прилагането на изкуствен интелект за съхранение и популяризиране на българското изкуство. Чрез виртуалната галерия Skener той поставя началото на серия от проекти за дигитална реконструкция на знакови български платна, с цел да ги направи по-достъпни и интерактивни за младото поколение.